:) Островът.......

Всеки си има остров, място, което е негово и към което принадлежи. Всеки има свое място на света и почти всеки намира спътника, с който споделя и извървява пътя до острова. За някои намирането на острова продължава цял живот и понякога даденият човек не успява да го открие. Живее на този свят, принадлежащ към място, което не може да открие.Намирането на острова става в разлини етапи от живота. И този остров не е задължително място обградено с вода...или въобще място- понякога е просто мечта, желание, което те кара да се чувстваш намясто, да се чувстваш добре в кожата си.

Аз търся моя остров и от две години мисля, че съм го открила, но не се знае какво друго ще ми поднесе животът.Имам една мечта, която се осъществи наполовина- да участвам в пиеси или с една дума да бъда актриса.В осми клас имаше кастинг за една пиеса и аз отидох на него. Приеха ме и така започна приключението.Събрах се с най-различни хора и създадохме един невероятен колектив.Репетирали сме по 8 часа на ден преди премиери и бях толква щастлива, колкото...не мога да опиша с думи.Репетициите, макар че ни изтощаваха, ни зареждаше с много положителни емоции и ни сплотяваше още повече. Изиграхме нашето представление 13 пъти и спечелихме няколко награди. Но някои от участниците бяха 12 клас и се отказаха, щом сезона свърши. В колектива аз открих двете си най-добри приятелки, които вървяха и продължават да вървят до мен по пътя към острова.

Едната ми е сестра по ръкав (играем като сценични партьорки и тези, които са гледали представлението знаят какво имам в предвид) и сме страшно близки- държим се като истински сестри една за друга и никоя не изоставя другата..Другата беше нашата майка( или поне ние си бяхме решили така) и тя винаги е била по-мъдрата от нас, тази която се е грижила за нас като истинска майка, но за жалост съдбата ни раздели за три години. Това не е проблем защото във времето, в което живеем технологиите са толкова напреднали, че дори не ни е проблем да се виждаме освен да се чуваме..Тя ми казва, че човек никога не трябва да се отказва от мечтата си и че трябва да върви устремено по пътя към острова, но също и че не трябва да се изгъбва.Защото по пътя има мого изкушения, които могат да де подведат.Аз ще следвам мечтата си, пък ще видим какво ще стане...и съм сигурна, че островът винаги ще ме чака, разтворил обятията си, за да ме посрещне и плени......

Айде завършихме срока...май и стипендия хванах..какво по-хубаво! Започва ставането в 6, хубавото е, че само два пъти в седмицата ще ставам толкова рано..останалите три...в 6.30 :D..мисля, че разликата е огромна! Сега започват представленията на Джони и Веско и ще ходим да ги гледаме (sun), а на 19ти февруари мисля играем ниеее!!!!! Айде сполай ви....ще пиша..не знам кога..

Литетатура

Иии така първо да се похаваля-изкарах втората си 6 по литература.Много се радвам, че започнах да пиша мои си неща, а не само да разчитам на интернет или на някаквии книжки (макар че ако трябва да съм честна никога не съм преписвала буквално цяла тема..).Сега мисля да публикувам есето си, за цда го прочете те :)

Дълго време мислех какво да напиша, порових се в няколко книжки за идеи, но се отказах и седнах да погледам телевизия..все пак ваканция е!И така попаднах на един много интересен филм, който ме накара да се замисля върху нещо- какво означава да бъдеш себе си в днешно време.Колко са хората, които напълно се разкриват пред познати, приятели и като цяло пред обществото.Да не би политиците да са искрени с народа или пък така наречените звезди са такива, каквито и пред камерите.Има ли хора, които са себе си?Шекспир е казал: ''Животът е сцена и всички хора са актьори.''Аз съм съгласна с него, защото във времето, в което живеем не съм сигурна, че хората са такива, каквито ИСКАТ, а такива каквито ТРЯБВА да бъдат.Защо не бъдем себе си?Може би се страхуваме, защото освен добрите черти притежаваме и лоши.Не мисля, че човек постоянно може да се държи добре, да е в настроение.Ние сме добри по природа, раздаме се добри и средата, в която отраснем, хората, с които общуваме ни помагат да се изградим като личности.Почти всичко зависи от средата, в която даден очовек попадне.

Но да се върнем на Шекспир и да видим дали Хамлет разкрива себе си.В трагедията, героят преминава от роля в роля и най-накрая сам не може да разграничи лудостта от нормалното състояние.Това погубва истинската му същност.Желаем ли и при нас да се случи същото?Искаме ли да забравим кои сме, да забравим, че сме добри и да нараним тези, които обичаме и които и обичат?А защо приятели, роднини, защо семейството, защо всички те ни обичат?!Защото сме такива, каквито сме, заради истинското в нас, а не заради това, в което се опитваме да се превърнем.Време е да разберем, че сме родени оригинали и че не трябва да се стремим да бъдем копие на някой.Губим време, което ни е ценно, за да копираме чуждо поведение, вместо да развиваме собствените си уникални способности.Животът е кратък и трябва да го изживеем както на нас ни харесва!!Защото това е нашият живот и никой няма право да се разпорежда с него или да изисква да бъдем такива, каквито не сме.Затова БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ!!!!

Надявам се да ви хареса, а и да не ви....... :D

Юхю

Здравейте сладури и сладурковци.Та какво да ви кажа и аз реших да си направя блог.Когато съм в настроение ще публикувам по нещичко, ама не искам да очаквате от мен всеки ден публикация или нещо такова.Аз пиша когато на мен ми харесва и когато съм в настроение!Таа надявайте се скоро да ми дойде вдъхновението и да четете мъдрите ми мисли!!!