Неделя. Най-топлият ден от пролетта. След дългите студени дни, които ни измъчваха в продължение на четири-пет месеца, най-сетне слънцето показа своята топла галеща усмивка. Решавам да изляза и да се поразходя в парка. Обличам жълтата си блуза и бялата пола, които купих след тричасово чакане в новооткрития аутлет и разбира се леко сдърпване. Излизам от вкъщи, лъхва ме пролетният вятър, изпълнен с ухание на люляк, примесен със силната миризма на прах за пране, носеща се от балкона на съседа ми.Той пак седи на балкона и пуши,предполагам, втората си кутия цигари за днес.Пристъпвам внимателно, защото той има навика да изхвърля фасовете си през балкона. Веднъж вече си изпатих.
Времето е така прекрасно, хората са така усмихнати, улиците са така кални и мръсни, колите са като зайчета- подскачат от дупка на дупка, а аз с танцова стъпка се спускам по разбитата улица, на която изневиделица изниква купчина боклук, оставена от поредния ремонт, в която се спъвам и едва не падам в отводнителната шахта, капакът на която е откраднат от мургавите ни сънародници. Продължавам да вървя с усмивка и след няколко крачки като мираж пред мен се появява паркът, изпълнен със зеленина и спокойствие. За да стигна до този оазис трябва да премина през натоварения булевард. За мое нещастие светофарът пак е блокирал, а подлезът е неизползваем заради станалата преди ‘’цял месец’’ авария. Имам два варианта - да преплувам пред подлеза и да се насладя да допира на поповите лъжички или да премина през фучaщите автомобили. Е, в крайна сметка избирам втория вариант. Започвам бавно да пристъпвам към ъгъла на тротоара и се прекръствам няколко пъти. Стъпвам на нагорещения асфалт и покрай мен профучава кола, от която се носи поредният чалга хит. Отдръпвам се, изчаквам малко и правя втори опит, който се оказва по-успешен от първия - стигам до средата на булеварда. Около мен префучават автомобили и мотори. Един шофьор минава толкова близо до мен, че закача чантата ми. Най-сетне след петминутния ужас, който изживявам, пред мен спират няколко коли и ми дават път. Зад тях се чува разярения клаксон и псувнята на едва спрялата маршрутка. За щастие стигам невредима до другия край и навлизам в парка. Поглеждам полата си, която леко се е изцапала от носещия се прахоляк по улицата. Започвам да вървя и забелязвам пред мен сглобяем бар, в който продават фреш от генно-модифицирани портокали, които всъщност са домати. Решавам да си взема един, защото по пътя ожаднях. Вземам го и сядам на една пейка, за да си го изпия. Разбира се, избирам пейка, която е на слънце, за да се насладя на топлите лъчи. Не се знае какво ще бъде времето утре..След като си изпивам фреша, ставам от пейката и тръгвам по прекрасната кална алея. Вървя и си тананикам любимата песен. Но за нещастие песента ми е прекъсната заради поредната неприятна гледка- на 200 мерта пред мен забелязвам групичка протестиращи младежи. Приближавам се и заговарям едно момче. Той ми казва, че протестират заради поредния ремонт насред парка. Преди месец се случи същото нещо и сега в южната част на парка се издига небостъргач. Аз участвах в протеста и нямам много добри спомени от тогава. Не можахме да ги спрем..Все пак постигнаха целта си и построиха сградата. Отминавам ги и продължавам......
