:) Островът.......

Всеки си има остров, място, което е негово и към което принадлежи. Всеки има свое място на света и почти всеки намира спътника, с който споделя и извървява пътя до острова. За някои намирането на острова продължава цял живот и понякога даденият човек не успява да го открие. Живее на този свят, принадлежащ към място, което не може да открие.Намирането на острова става в разлини етапи от живота. И този остров не е задължително място обградено с вода...или въобще място- понякога е просто мечта, желание, което те кара да се чувстваш намясто, да се чувстваш добре в кожата си.

Аз търся моя остров и от две години мисля, че съм го открила, но не се знае какво друго ще ми поднесе животът.Имам една мечта, която се осъществи наполовина- да участвам в пиеси или с една дума да бъда актриса.В осми клас имаше кастинг за една пиеса и аз отидох на него. Приеха ме и така започна приключението.Събрах се с най-различни хора и създадохме един невероятен колектив.Репетирали сме по 8 часа на ден преди премиери и бях толква щастлива, колкото...не мога да опиша с думи.Репетициите, макар че ни изтощаваха, ни зареждаше с много положителни емоции и ни сплотяваше още повече. Изиграхме нашето представление 13 пъти и спечелихме няколко награди. Но някои от участниците бяха 12 клас и се отказаха, щом сезона свърши. В колектива аз открих двете си най-добри приятелки, които вървяха и продължават да вървят до мен по пътя към острова.

Едната ми е сестра по ръкав (играем като сценични партьорки и тези, които са гледали представлението знаят какво имам в предвид) и сме страшно близки- държим се като истински сестри една за друга и никоя не изоставя другата..Другата беше нашата майка( или поне ние си бяхме решили така) и тя винаги е била по-мъдрата от нас, тази която се е грижила за нас като истинска майка, но за жалост съдбата ни раздели за три години. Това не е проблем защото във времето, в което живеем технологиите са толкова напреднали, че дори не ни е проблем да се виждаме освен да се чуваме..Тя ми казва, че човек никога не трябва да се отказва от мечтата си и че трябва да върви устремено по пътя към острова, но също и че не трябва да се изгъбва.Защото по пътя има мого изкушения, които могат да де подведат.Аз ще следвам мечтата си, пък ще видим какво ще стане...и съм сигурна, че островът винаги ще ме чака, разтворил обятията си, за да ме посрещне и плени......