От много време не съм писала тук...е, реших се..

В момента съм в едно особено състояние..той замина, тръгна си и не се видяхме преди това да се случи. Явно е за добро, явно така ни е било писано..Но аз все пак исках да го видя..надявах се..Хората са казали: ''Надеждата умира последна...'' и аз ще добавя нещо- ''...но и тя умира.''

Заглавието на блога ми е ''Винаги гледай от слънчевата страна на нещата...'' Принципно винаги го правя, позитивен човек съм, но в момента просто няма как да видя слънцето..Може би то ще изгрее, може би това ще се случи утре, другата седмица, след месец..година, но нека не бъда с песимистични пргнози...

Мъчно ми е, много ми е мъчно, защото това беше адски скъп човек за мен..надявам се съдабата пак да ни срещне по един или друг начин..ще видим..

''Чакай и се надявай...''..това ми остана, това и ще направя..

Да, живеем в 21 век..има скайп, фейсбоклук, простете фейсбук, въобще има начини, по които да си комуникираме...Но знаете ли, аз не искам да си пиша с него. Аз искам той да е тук, до мен, но явно това е неизпълнимо, поне не на този етап..

Ще се надявам, ще се моля той да е добре, пък ако ни е писано ще се срещнем..някога напред...