Да, красива съм. Знам. Всички ме обичат. И това го знам. Всички ме гледат, когато минавам покрай тях. Гледат ме и в главите им се въртят всякакви мисли. Наясно съм.
Винаги е било така..още от моето раждане. Стаnах бебе на годината, печелех всякакви състезания, конкурси, бях винаги най-добрата във всичко! Баща ми ме обожаваше..все пак съм единственото момиче в цял род момчета..Всички ме глезеха. Те просто ме обожаваха! Никога не ми липсваше внимание и от страна на момчетата, но всъщност досега не съм се влюбвала истински.....Докато не го видях. Чаках го толкова дълго време и накрая се появи. Всичко беше като приказка- толкова вълшебно и цветно...аз бях неговата малка принцесa!!
И за какво?! За какво?! За да ми разбие сърцето?? За да ми се прави на влюбен, да се възползва от това и да ме зареже? Знаеше, че бях малка, наивна и глупава...знаеше го перфектно, но въпреки това го направи! Познаваше ме...и аз си мислех че го познавам, но уви..заблуждавала съм се.
Това, в което ме превърна не съм аз, просто не съм. Но, ето...сега му е времето да се наслади на ‘’творението си’’! Аз съм, това което бях преди да го срещна! Не, в каквото той ме превърна!!Късно е да повтаря, че съжалява! Искам да излезе от живота ми веднъж завинаги..искам да върна времето назад...
Не ме заслужава...! НЕ ЗАСЛУЖАВАХ това, което ми причини...!
Човек рано, или късно изтрезнява от опиянението. Радвам се за теб!
ОтговорИзтриванеУспех!
Това е монолог за пиеса ;) Хаха, радвам се, че се радваш за мен. Успех в живота и на теб! ;)
ОтговорИзтриване